|
Март 29, 2005
11:15 pm - Кирил Мошков, редактор на единствено списание за джаз на руски език :)
Собственно, сабж. Приступ самолюбования.
С некоторым опозданием обнаружил в сети собственное интервью трехлетней давности, данное болгарскому журналу... ну, в общем, не журналу, а скорее - боевому листку "Етно, Арт & Уърлд музика".
Конечно, на вопросы я отвечал по е-мейлу по-русски, а на български език меня перетолмачили уже там. Плюс приделали некую преамбулу, сделанную из текста с моей Хромепаги. Читать это "интервюто" довольно забавно, хотя ждать от него откровений не приходится.
Ссылка здесь. В связи с тем, что из оригинального месторасположения материал открывается как-то через два раза на третий, за катом - копия.
Кирил Мошков: “Просто да се обича музиката не е достатъчно. Тя трябва да се поддържа, за да може да се развива!”
Кирил Мошков завършва Московският Университет като журналист и специализира Радио и ТВ. Работи за много вестници и списания: в.Сегодня, в.Огоньок, в.Афиша, сп.”Москва Тудей & Тумороу” и т.н. Бил е редактор на Интер-Мидия Мюзик Нюс Еджънси” /Москва, Русия/, водещ и съавтор на “Джаз-О-Френия” седмично шоу по 5-ти държавен национален канал – Русия. От 1998 година е главен редактор на електронната медиа “Бохем Мюзик” /Москва, Русия/, работи за www.jazz.ru и е редактор на единственото списание за джаз на руски езиk в Минск. От 2000та година до сега работи за сп.” Даун Бийт” в щата Илинойс (САЩ). През 2002 г. печели национална награда на Руската Федерация за най-добра музикална страница в интернет – джаз.ру. Преподава в Московският Унивеситет, в Унивеситета Айдахо и Унивеситета в Ню Йорк. Член е на асоциацията на джаз журналистите в Русия. Освен всичко останало той е и писател в областта на фантастиката. Написал е 3 книги, които са издадени във втората по-големина издателска компания, като за периода от 2001/2002г. са продадени над 20 хиляди копия от книгите му.
Как се чувствате като журналист, който работи с джаз и уърлд музика? Имате много практика и опит в медии в САЩ и в бившия СССР. Вие сте вероятно един от най-интересните журналисти за еклектична музика в Източна Европа.
К.М.: Да! Аз наистина успях за своите 34 години да направя много. Може да се каже, че ми е провървяло в живота. Имал съм късмет да се срещна с правилните хора, да слушам правилната музика и да чета правилните книги. Но не късмета е най-важното. Бях 20-годишен, когато си казах, че в живота ще се занимавам само с това, което ми е най-интересно. Никога няма да разбера как е възможно да се работи скучна и неприятна работа, а вечерно време – занимание с някакво хоби. Постарах се да направя така, че моите многобройни хобита да се превърнат в моя работа. Длъжен съм да призная, че ми е провървяло и в това – действително в последните 10 години не съм се занимавал с неща, които не са ми били интересни и при това успявам да заработвам, за да живея. А това ми доставя удоволствие.
Какво мислите относно смесването на стиловете и по специално уърлд-фюжън?
К.М.: Смесването и кръстосването на стилове и сплавта - това движи музиката напред.
Дори джазът и рока са възникнали при смесването на различни видове музика.
Разкажете на нашите читатели за модерните течения в джаза и по специално за допълването с етнически елементи. Знам много музиканти, които работят напоследък в тази област.
К.М.: Смята се, че внасянето на етнически елементи в импровизационната музика е чисто европейска идея. Да, много музиканти работят в това направление, но не само в Европа. Американците също работят много успешно на това “поле”, а дори и в области, където по рождение нямат никакво отношение. Ярък образец за това е Ню Йоркският квартет Пачора, който свири импровизационна музика въз основата на обобщен балкано-черноморски фолклор. При това, в състава на колектива няма нито един човек от този регион, за който фолклора на Балканите и Черно море да е елемент от неговата родна култура. И това е само един пример. А какво да кажем за многочислената Ню Йоркска сцена на "новият клезмер"!? Там джазовите музиканти с еврейски произход откриват огромен музикален пласт, почти загинал в резултат на 2-та световна война – фолклора на източно-европейските евреи. При това го свирят с цялата си сила с чисто американско джазово-импровизационно смесване!!
Какво впечатление имате за България и нейната традиционна музика?
К.М.: Не мога да кажа, че съм голям познавач на българската култура. Имам спомен от моето детство (в онези години в Русия се издаваха много преводи на българска литература), че четох детски книжки от Елин Пелин и гледах български филми по телевизията. Разбира се, беше ни известна и българска музика (боя се не в светлина, в която си заслужава да си припомняме), а най-известната българска певица в СССР по това време беше Лили Иванова. Но ние знаехме, че в България има и друг тип музика, въпреки че за нея разбрахме едва през 90-те години, благодарение на записите на "Ангелите" (в различни варианти, в това число и с руския пианист Миша Алперин) и благодарение на посещенията на българските музиканти на великия ленинградец/варненец Анатолий Вапиров. Едва в последните няколко години в Русия започнаха да идват музиканти от новото поколение, като “Лот Лориен”. Ако говорим за руските слушатели като цяло, най-известните български имена извън поп-музиката си остават "Ангелите" и Милчо Левиев.
Разкажете ни малко повече за руската уърлд-мюзик сцена. Известно ми е, че вашата държава има много богата култура и предлага широк музикален пазар.
К.М.: До голяма степен Руската сцена е открита за различни направления на поп-музиката (в това число и националната). Поп-музиката с “руски аромат” е много популярна благодарение на “Руското радио", което предава само руска поп-музика и има повече от 700 филиала по целия бивш СССР. Има и радио, което твърди, че предава руски фолклор - "Радио Тройка" – въпреки че те предават някакъв селски поп-фолклор. Що се отнася до музикантите, които използват фолклорното наследство и създават нова музика, то те не са много, но въпреки това са доста ярки. Колосална роля в пробуждането на интереса на съвременната аудитория към фолклора е изиграл Ансамбъла на Покровски – създаден от Дмитрий Покровский. Великият музикант и познавач на руската музика Сергей Старостин активно сътрудничи с импровизационни музиканти – нпр.: силното трио - Старостин, валдхорниста Аркадий Шилклопер и контрабасиста Владимир Волков и техния албум "XIX98", който е истинска приказка. Но да не забравяме, че Русия е и многонационална страна. Има потресаващи музиканти, които се занимават със съвременно вплитане с фолклора на другите руски националности. В музиката на джазовият саксофонист Олег Киреев силно се чувства влиянието на татарския и башкирския фолклор.
Също и групите “Мюлярит” (Карелия) и "Хуун-Хуур-Ту", Болот Байръйшев и Ногон Шумаров (Горен Алтай), Андрей Монгуш, Александр Ооржак (Тува) – всички те смесват фолклора на своите народи с различни видове съвременна световна музика. Друг ярък музикант е Московския продуцент и бас-китарист Алекс Ростоцкий. Той пътува до Индия, за да свири с великият фюжън-цигулар Лакшминараян Субраманиам, а в Русия издава най-интересните албуми. В тях джазовият език и форма се смесват с добре изучени елементи от музиката на Китай, Индия, Узбекистан, Русия...
“Етно, Арт и Уърлд” музика е единственото за сега издание за този тип музика в България. Какво ще пожелаете на нашите читатели.
К.М.: Не чакайте! Никой няма да ви сервира любимата музика в чиния. Търсете я, поддържайте музикантите, купувайте техните записи, ходете на концерти. Просто да се обича музиката не е достатъчно. Тя трябва да се поддържа, за да може да се развива.
Разговаря Ясен Казаджиев
(задумчиво) а потом мы ездили в Болгарию... Хорошо там.
|
Comments:
Там правда хорошо?
А то хочу съездить летом.
Правда.
Особенно если ехать самостоятельно, а не по туру. Вяские куротры, Златни Пясъци и особенно Албены - аццтой. Просто гостиничка на берегу - очень хорошо. И стоит копейки (нам 11 дней на двоих с полным пансионом стоили 353 евро).
Вот! Об этом я и задумался! Как туда ехать самому по себе? Виза-то где берется? А то, если в Москве, то мне проще тур взять, ведь предлагаются вовсе не одна Альбена - много и недорогих маленьких отелей.
Ну да, виза-то в Москве, факт.
Ну, в общем, лучше маленький отель. И ни в коем случае не в Албене :)
Допустимое курортное место - Св. Константин и Елена, это всего 8 км. от Варны в направлении Златни Пясъци. А мы так в самой Варне были, правда - на краю города, как раз в направлении этих СвК&Е. Там рядом несколько отелей с наименованием "Бриз", они крайне хороши тем, что прямо под ними (под обрывом) - пляж, безлюдный потому, что нудистский.
Угу, спасибо.
Собственно, об этом Константине я и подумал, когда осмотрел тут всякие сайты. Или еще есть местечко к северу от Варны, забыл название, там где ботанический сад с кактусами.
Балчик. Сказочное местечко. Мы туда ездили - час на маршрутке от Варны. Тоже рекомендую, да.
певучее такое интервью :)
> Какво впечатление имате за България и нейната традиционна музика?
> К.М.: Не мога да кажа, че съм голям познавач на българската култура.
da, chto zh tut podelaesh', my i sami zdes' ne "голям познавач" :-))
![[User Picture]](http://p-userpic.livejournal.com/52406549/6728268) | | From: | ![[info]](http://p-stat.livejournal.com/img/userinfo.gif) jazzcity |
|---|
| Date: | Апрель 12, 2005 03:02 pm none (UTC) |
|---|
| | | (Link) |
|
Кирилл. Добрый день. Вот вопрос какой.
Слышали ли вы что-то об украинской группе Night Groove, а может быть вы и их слушали...? Поделитесь впечатлениями.
![[User Picture]](http://p-userpic.livejournal.com/50174804/1087219) | | From: | wolk_off |
|---|
| Date: | Апрель 12, 2005 07:43 pm none (UTC) |
|---|
| | | (Link) |
|
Название слышал... кажется. Больше, увы, ничем не могу похвастаться. Я в Киеве-то никогда не бывал (это же, кажется, киевский коллектив?), только в Донецке, Одессе и в Крыму. |
|
|
